Правилник, Тарифа и Устав на АСТПС

ПРАВИЛНИК НА АРБИТРАЖНИЯ СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ
СПОРОВЕ ПРИ СДРУЖЕНИЕ АРБИТРАЖЕН СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И
ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ, ГР.СОФИЯ

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Арбитражен съд

Чл. 1. (1) Арбитражният съд за търговски и потребителски спорове (АСТПС) е независима правораздавателна институция. Организацията на АСТПС и статутът на членовете на арбитражната колегия се определят с устав.

(2) АСТПС разглежда и решава граждански и търговски спорове в рамките на разрешената от ГПК компетентност, включително и спорове по интелектуална собственост, спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нови обстоятелства, независимо от това дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея. АСТПС посредничи при разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между страните.

(3) Спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, както и спорове по трудови правоотношения не могат да бъдат предмет на разглеждане и разрешаване от съда.

Основания за компетентността на Арбитражния съд

Чл. 2. (1) АСТПС разглежда споровете, съгласно чл.1, ал.2, когато споразумение предвижда арбитраж при него или някоя от страните поиска спора да се разреши от АСТПС и ответната страна изрази изрично съгласието си спорът да бъде решаван от АСТПС .

(2) АСТПС провежда посредничество по реда на чл.7 и следващите.

Арбитражно споразумение и споразумение за посредничество

Чл. 3. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на АСТПС разрешаването на спор между тях по договорно или извъндоговорно правоотношение.

(2) Споразумението за посредничество е съгласието на страните за разрешаване чрез посредничество на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях.

(3) Арбитражното споразумение и споразумението за посредничество могат да бъдат самостоятелен договор или клауза в договора (арбитражна клауза/ клауза за посредничество), по изпълнението на който е възникнал или може да възникне спор.

(4) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.

(5) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от Арбитражния съд или извърши пред него действие, насочено към разглеждане на спора по същество, без да оспорва компетентността на Арбитражния съд.

(6) Арбитражното споразумение и споразумението за посредничество, включени като клауза в договор, са независими от другото съдържание на договора. Нищожността на договора не означава недействителност на съдържащото се в него арбитражно споразумение или споразумение за посредничество.

(7) Страна, която знае, че не е било спазено изискване, предвидено в арбитражното споразумение или в споразумението за посредничество и въпреки това продължи да участва в арбитражното производство или в посредничеството, без да възрази в първото по делото заседание или при започване на посредничеството, не може да се позовава на нарушението.

Допустимост на арбитражното производство

Чл. 4. Арбитражното производство може да бъде започнато, дори ако по същия спор и между същите страни има висящо дело пред съд или пред друг арбитраж.

Процедура

Чл. 5. (1) Ако страните не уговорят друго, съгласието им да възложат спора на АСТПС означава съгласие той да се разгледа и разреши според разпоредбите на този правилник.

(2) Страните могат да се споразумеят за процедурата, която АСТПС трябва да спазва при водене на делото, доколкото тя не влиза в противоречие с императивните норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.

(3) По въпроси, неуредени в приложимия за арбитража закон, от този правилник или от споразумението на страните, решаващият орган процедира според неговата вътрешна убеденост, ръководейки се от принципите на правото, естеството на арбитража и предмета на спора, като при всички случаи обезпечава равна възможност на всяка от страните за защита на нейните права и интереси.

Конфиденциалност

Чл. 6 (1) Арбитрите, посредниците и страните, които участват в производството, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които им стават известни при арбитрирането или посредничеството. Всички протоколи, записки, доклади и други документи, получени от посредник или арбитър в това им качество, са поверителни.

(2) При приключване на производството, ако друго не е уговорено, страните имат право да получат обратно документите и другите доказателства, без да са правени копия от тях, при условие, че това е изрично заявено при представянето им. В съставеното досие се съхраняват само материали, които не съдържат сведения, които могат да представляват търговска или служебна тайна за участниците в производството

II. ПРАВИЛА ЗА ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Начало на посредничеството

Чл. 7. (1) Когато страните, чрез споразумение са предвидили посредничество или отнасяне на съществуващи или бъдещи спорове за посредничество се приема, че те са направили настоящия правилник част от тяхното споразумение. Всяка страна по спор може да започне посредничество чрез молба за посредничество до АСТПС, или споразумение за посредничество, или чрез съгласие за посредничество по спор, който е бил предаден за разрешаване от арбитраж или съд.

(2) Молбата, както и споразумението за посредничество, трябва да съдържат:
1. посочване на арбитражния съд;
2. имената, адресите, телефоните и другите средства за връзка със страните по спора, както и на техните представители, ако има такива;
3. кратко представяне на естеството на спора;
4. документ за внесена такса за посредничество по тарифата за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред АСТПС.

(3) Към молбата за посредничество следва да се приложи копие от споразумението за посредничество.

(4) Неприлагане на споразумението за посредничество не е пречка за започване на процедурата по посредничество.

Определяне на посредника

Чл. 8. Ако споразумението на страните посочва посредник или процедура за назначаване на посредник, те се спазват, ако са приемливи за АСТПС. При липса на такова споразумение, АСТПС назначава посредник от списъка на посредници. По правило се назначава един посредник, освен ако страните или съдът прецени друго. Всяко лице, назначено за посредник е длъжно да разкрие пред съда всяко обстоятелство, което може да засегне неговата безпристрастност. При получаване на такава информация, АСТПС я съобщава на страните.

Представителство на страните

Чл. 9. Страните могат да се представляват или да бъдат подпомагани при срещите с посредника.

Избор на правила

Чл. 10. Посредничеството трябва да бъде проведено по начин, уговорен от страните и приемлив от АСТПС. В случай, че няма уговорка, посредникът действа в съответствие с настоящите правила.

Провеждане на посредничеството

Чл. 11. (1) Посредникът е свободен да се среща с всяка от страните поотделно. Информацията, която той получава от срещите не трябва да бъде разкривана пред другата страна, освен ако не е овластен за това.

(2) Веднага след определянето му, посредникът, съгласувано със страните, изработва график за представяне от страните на кратка история на спора, както и друга информация и материали, които са необходими за разрешаването му чрез посредничество.

(3) В двуседмичен срок от запознаването със спора и получаването на материалите по него, посредникът насрочва съвместна среща. На нея страните могат да представят доказателства.

(4) На съвместната среща посредникът изяснява процедурата, която ще се следва за разрешаване на спора.

(5) Всяка от страните по спора представя своето виждане, позовава се на доказателствата, заявява какво иска да бъде постигнато и по какъв начин следва да стане това.

(6) В случай, че обсъждането стигне до фаза, при която сближаването на вижданията е затруднено, посредникът предлага отделни срещи с всяка от страните, след което може да свика нова съвместна среща.

Чл. 12. (1) Посредникът се стреми да сближи позициите на страните, с цел да постигнат споразумение. За целта той трябва да търси и предлага решение на спорните въпроси по начин, който смята за най-подходящ, като отчита интересите на всяка от страните.

(2) По съгласие на страните, посредникът може да се консултира с вещо лице по въпроси, които изискват специални познания.

(3) В случай, че не може да се стигне до споразумение, посредникът предлага спорът да се разреши по пътя на арбитража. Само при писмено съгласие на страните, за наличието на което АСТПС следи служебно, посредникът може да участва при разрешаване на арбитражния спор еднолично или в арбитражен състав. Той може да участва еднолично, ако е включен в листата на арбитрите.

Приключване на посредничеството

Чл. 13. (1) Посредничеството приключва:
1. със споразумение между страните, което има силата на извънсъдебна спогодба;
2. по преценка на посредника, направена по всяко време, че по-нататъшни усилия не биха довели до напредък и разрешаване на спора;

(2) В случай, че посредничеството не даде резултат, посредникът съставя протокол, в който се посочват само страните, предмета на посредничеството и обстоятелството, че не се е стигнало до споразумение.

(3) С приключване на посредничеството посредникът отбелязва в нарочна книга резултатите от него. Всяка от страните получава копие от постигнатото споразумение, ако се е стигнало до такова.

Такси

Чл. 14. Ако друго не е уговорено между страните, таксите за посредничество, както и другите разходи, се поемат по равно от страните.

Стандартна клауза за посредничество

Чл. 15. Ако възникне спор при сключването или изпълнението на настоящия договор, страните се съгласяват да разрешат спора чрез посредничеството на АСТПС съобразно неговия правилник, преди да се прибегне към арбитраж към същия или друг съд за разрешаването на спора.

III ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО

Предявяване на иск

Чл. 16. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба. Преписи от исковата молба, приложенията към нея и отговорът с приложенията, трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка от страните в процеса да разполага с тях, а АСТПС - с два екземпляра.

(2) Исковата молба се смята за подадена в деня, в който постъпи в секретариата на АС ТПС, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан на пощенското клеймо в мястото на изпращането.

(3) С получените материали АСТПС комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора, представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

Съдържание на исковата молба

Чл. 17. (1) Исковата молба трябва да съдържа:
1. посочване на Арбитражния съд;
2. наименованието, седалището и адреса на ищеца и на ответника, евентуално
телефоните и другите средства за връзка със страните по спора и с представителя на ищеца;
3. цената на иска;
4.изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането (петитума);
6. доказателства в подкрепа на иска;
7.името на арбитъра и на резервния арбитър или искане те да бъдат назначени от председателя на съда;
8. документ за платена арбитражна такса и депозит за разноски;
9.опис на документите, приложени към исковата молба;
10. подпис на ищеца или на негов представител.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът..

(3) Към исковата молба следва да бъдат приложени:
1. арбитражното споразумение, когато компетентността на АСТПС не се основава на международен договор;
2. удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника;
3. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;
4. преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците и един комплект за резервно досие.

(4) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото.

Цена на иска

Чл. 18. (1) Цената на иска е равна на паричната сума или стойността на правата, които се претендират.

(2) При установителни или конститутивни искове, цената на иска е равна на стойността на предмета на правоотношението към момента на предявяване на иска, а при искове за действие или бездействие - на размера на заявения имуществен интерес на ищеца.

(3) По искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.

(4) При обективно съединяване на искове цената на всеки иск се сочи поотделно. В този случай арбитражната такса се определя въз основа на общата сума на исковете.

(5) При искове с неопределена или неправилно определена цена, както и при неоценяеми искове, председателят определя дължимата арбитражна такса.

Чл.19. (1) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.

(2) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2 на чл.18.

(3) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на АСТПС по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.

(4) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.

(5) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.

(6) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

Проверка на компетентността на Арбитражния съд

Чл. 20. (1) Ако ищецът не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, секретариатът на съда го поканва в едноседмичен срок да го представи или да заяви, че въпреки липсата на арбитражно споразумение желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника. Същата покана се отправя, ако председателят на съда установи, че представеното арбитражно споразумение не обосновава компетентността на АСТПС. Покана не се изпраща, ако арбитражното споразумение се отнася до спор, който съгласно чл. 1, ал. 3 не може да бъде предмет на арбитраж.

(2) Ако в дадения му срок ищецът не представи споразумение, обуславящо компетентността на АСТПС и не заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, както и когато представеното арбитражно споразумение се отнася до спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.

(3) Възражението, че АСТПС не е компетентен, трябва да се направи най- късно с отговора на исковата молба или ако няма отговор - в първото по делото заседание.

(4) Решаващият състав може да уважи закъсняло възражение за компетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

Възражение за некомпетентност

Чл. 21. (1) Възражението за некомпетентност се разглежда от решаващия състав и той се произнася по него с определение, освен ако разрешаването на този спор е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.

(2) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на АСТПС, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.

(3) Ако решаващият състав отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Недостатъци на исковата молба

Чл. 22. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 10, секретариатът съобщава това обстоятелство на ищеца и дава срок за отстраняване на недостатъците. Срокът не може да бъде по-дълъг от 2 седмици, освен по международни дела, когато максималният срок за отстраняване на недостатъците се удвоява. Той започва да тече от датата на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото е без движение.

(2) Ако ищецът не отстрани своевременно недостатъците в исковата молба, исковата молба заедно с приложенията към нея му се връща с разпореждане на председателя на АСТПС. Ищецът може да направи възражение срещу разпореждането за връщане в 7 дневен срок от получаването му. Възражението на ищеца се разглежда от тричленен състав от арбитри определени от председателя.

Отговор на исковата молба

Чл. 23. (1) След получаване на редовна искова молба, секретариатът уведомява ответника, като му изпраща препис от исковата молба с приложенията и листата на арбитражната колегия. Заедно с това секретариатът съобщава на ответника, че в двуседмичен срок от получаването на материалите /или 4-седмичен ако страна по делото има местожителство или седалище извън България/, следва да даде отговор и да представи съответните доказателства.

(2) В срока по предходната алинея ответникът следва да съобщи имената на избрания от него арбитър и резервен арбитър или да предостави това на председателя на съда.

(3) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно претендираното право е от компетентността на АС ТПС. За насрещния иск се прилагат изискванията, които важат за първоначалния иск. Ако насрещното право е установено със сила на пресъдено нещо или не се оспорва от ищеца, то може да бъде предявено и по-късно.

Представяне на документи

Чл. 24. (1) В секретариата на съда остават на съхранение само тези документи, които съдържат основната информация за страните по спора, исковата молба, постановените решения и определения по делото. Те се съхраняват в течение на 5 години, с изключение на решението или определението, което слага край на спора, които се съхраняват 50 години.

(2) С получените материали АСТПС комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

(3) Посочените по чл. 17, ал.2 и 3 документи се представят на български език или заверен превод на български език. Писмените доказателства се представят в оригинал, придружени с превод на български език. В случай, че не се представя превод на документа, той се превежда за сметка на страната, която го представя. Председателят на съда, съответно решаващият състав, може да реши, че не е необходим превод.

Изпращане и връчване на документи

Чл. 25. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях материали, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на техните представители в тридневен срок от получаването им.

(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано, с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени чрез телеграма или по телефакс. Призоваването с телефакс се удостоверява от длъжностното лице, което го е извършило, а призоваването с телеграма - с известие за доставянето й.

(3) Документите по предходната алинея могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител, включително и от другата страна, лично или чрез представител.

(4) При наличие на изрично писмено съгласие или съгласие на страната, отразено в протокол на открито арбитражно заседание, посочените в предходните алинеи документи могат да се връчват на нея или на неин представител и на електронен адрес, като връчването се удостоверява от съответния служител в Секретариата на АСТПС. При същите условия страните и вещите лица могат да изпращат до АСТПС всякакви изявления, пледоарии, заключения и други.

Получаване на документите

Чл. 26.(1) Когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо с обратна разписка или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.

(2) Документът по ал.1 се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това.

(3) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми АСТПС за новия си адрес. Същото задължение имат и лицето посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.

(4) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.

(5) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

Начало на сроковете

Чл. 27. Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, следващ получаването на съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в края на първия работен ден.

Състав на решаващия орган

Чл. 28. (1) АСТПС разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващия орган, който може да се състои от един или от трима арбитри.

(2) Ако решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник (резервен арбитър), а двамата избрани арбитри избират председател на решаващия състав в 7-дневен срок.

(3) Когато съдът разглежда и решава спор по интелектуална собственост, избраните за арбитри, които страните посочват, могат да бъдат от списъка на експертите. Арбитър-експертите избират председател, който е от списъка на арбитрите.

(4) По дела, по които страна е чуждестранно лице или местно лице с преобладаващо чуждестранно участие, то може да посочи за арбитър чужденец, който не е вписан в листата на арбитри-чужденци. При същите условия може да се избира и председател, който не е вписан в листата на арбитрите-чужденци.

(5) Страните по спора могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър от списъка на арбитрите, който двете страни определят по взаимно съгласие или предоставят това на председателя на съда. В този случай се избира или назначава и заместник-арбитър, който също е от списъка на арбитрите.

(6) В случай, че преди началото на арбитражното производство е проведено безуспешно посредничество, страните могат да се споразумеят посредникът да участва в решаващия състав. В този случай те се споразумяват и за другите двама арбитри и кой да председателства състава. Ако не постигнат споразумение за това, правото да определи състава принадлежи на председателя на съда, който в случая е ограничен от списъка на арбитрите.

(7) Ако страните или някоя от тях не посочи арбитър или избраните за арбитри не посочат председател на състава, правото за определянето им принадлежи на председателя на съда.

(8) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Арбитражния съд.

Заместване на арбитър

Чл. 29. (1) Ако избраният или назначеният за арбитър не приеме избора или назначението, или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от посочения резервен арбитър. Заместникът продължава делото до окончателното му приключване.

(2) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Арбитражния съд.

(3) Ако заместникът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, страната, която го е посочила трябва да посочи друг за арбитър и негов заместник.

Съгласие за арбитриране

Чл. 30. (1) Посоченият за арбитър с изявлението си за арбитриране подава декларация, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения за неговата безпристрастност.

(2) Всяка от страните в спора може да направи отвод на арбитър и на председателя на решаващия състав, ако съществуват данни, че те са заинтересувани от изхода на делото.

Процедура за отвода

Чл. 31. (1) Искането за отвод се прави пред решаващия състав, като се посочат обстоятелствата, които могат да породят основателни съмнения относно безпристрастността или независимостта на арбитъра. Искането за отвод може да се направи не по-късно от три дни след като страната е узнала за избора или назначаването на арбитър и заместник арбитър, или е узнала за обстоятелствата, които дават основания за отвод. Когато не се прави в заседание, писменото искане за отвод се изпраща незабавно на арбитъра (респ. на заместник-арбитъра) и на насрещната страна, които са длъжни в тридневен срок да изразят становището си по него.

(2) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася председателят на АСТПС. който назначава нов арбитър (заместник-арбитър) или отхвърля отвода. В последния случай страната, направила отвода, има правата по чл. 16 от ЗМТА.

(3) В случай на осъществен отвод, новият арбитър или председателят на решаващия състав се избира или назначава по реда на чл. 28.

Отвод на вещо лице или преводач

Чл. 32. На основанията, посочени в чл. 30, всяка от страните по спора може да направи отвод на вещо лице или преводач. Отводът се прави пред решаващия състав, който се произнася окончателно по отвода.

Подготовка за разглеждане на делото

Чл. 33. (1) Решаващият състав се запознава предварително с делото и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по него и попълването му с доказателства. За целта делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните.

(2) Решаващият състав може да разпорежда на секретаря на съда да извърши определени действия по подготовката на делото за разглеждане. Секретарят призовава страните, свидетелите, вещите лица и преводачите за датата на разглеждане на делото, определена от председателя на решаващия състав.

Място на провеждане на заседанията

Чл. 34. (1) Заседанията на АСТПС се провеждат на адреса на неговото седалище.

(2) По молба на страните, решаващият орган може да провежда заседанията си и на друго място. В този случай разноските се авансират от страната, която е поискала заседанието да е извън седалището на съда.

Призоваване на заседание

Чл. 35. (1) Страните по делото се поканват на заседанието на съда с призовки, които трябва да бъдат получени от тях най-малко 2 седмици преди заседанието. В призовката се отбелязва номера на делото, страните по него, мястото и времето за провеждане на заседанието. В случай, че в делото участва страна, чието местожителство или седалище е извън България, срокът за призоваване се удвоява.

(2) На страните не се изпращат призовки, ако са присъствали на предишно заседание на съда, на което делото е било насрочено за следващо заседание.

(3) Със съгласие на страните, срокът по ал. 1 може да бъде намален.

Превод

Чл. 36. Когато в заседанието участва страна, която не владее български език, решаващият състав назначава преводач, ако това е поискано. Възнаграждението на преводача е за сметка на страната, която го е поискала, независимо от изхода на делото.

Разглеждане на делото

Чл. 37. (1) Делото се разглежда в едно или повече заседания, на което страните могат да участват лично или чрез представители. Отсъствието от заседание на редовно призована страна не е пречка за провеждането му.

(2) На заседанията на съда не се допуска присъствието на трети лица, освен ако е налице изрично съгласие на страните за това.

(3) По съгласие на страните, делото може да се разгледа и реши в акрито заседание, въз основа на представените по делото доказателства. Решаващият орган, обаче, може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.

(4)Делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, ако ответникът в отговора си на исковата молба признава иска.

Възражение за некомпетентност

Чл.38 (1) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение

(2) Ако Решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Спогодба

Чл. 39. (1) След откриване на първото заседание решаващият състав прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.

(2) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба по всяко време до постановяване на решението.

(3) Ако страните постигнат спогодба пред решаващия състав, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.

(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражното решение при уговорени от тях условия.

(5) При приключване на спора със спогодба по ал. 3, съдът възстановява половината от внесената арбитражна такса.

Обезпечение на иска

Чл.40. Обезпечаването на иска се извършва по реда на ГПК.

Доказателства

Чл. 41. (1) Всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или направените възражения.

(2) Страните представят писмените доказателства в оригинал или заверени от тях копия. Представените доказателства от едната страна се връчват своевременно и на другата.

(3) Решаващият състав преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение.

Събиране на доказателства

Чл. 42. (1) Решаващият състав може да изисква от страните да представят други доказателства, както и да призовава свидетели, да назначава вещи лица или да изисква от трети лица удостоверения и други документи, ако това е необходимо за разкриване на истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава възможност да вземат становище по тях, както и да представят насрещни доказателства.

(2) Когато по делото има назначено вещо лице, всяка от страните е длъжна да съдейства на вещото лице за събиране на необходимите сведения, включително като осигурява достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на експертното заключение.

(3) След като представи заключението си, вещото лице участва в заседанието, за да отговори на въпросите на страните и даде допълнителни пояснения, ако такива се налагат. По съгласие на страните, съдът може да освободи вещото лице от задължението да се яви на заседанието.

Съдействие на държавен съд

Чл. 43. (1) АСТПС или заинтересуваната страна, с негово съгласие може да поиска от компетентния съд у нас или в чужбина да събере доказателства, необходими за делото.

(2) Ако страните не са уговорили друго, АСТПС може, по искане на една от тях, да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки А ТПС може да определи гаранция, която молителят да представи.

Изменение на иска

Чл. 44.(1) Ищецът може да измени основанието на предявения иск, ако с оглед защитата на ответника Решаващият състав прецени това за уместно. Той може същи без да измени основанието, да измени своето искане.

(2) Решаващият състав може да откаже да допусне изменението, само ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за насрещния иск.

(3) Правомощията по ал.2 не се отнасят за изменение размера на предявения иск.

Участие на трети лица

Чл. 45. (1) Встъпване и привличане на трето лице в процеса е допустимо само със съгласието на страните по делото. Привличането на трето лице изисква и съгласието на лицето, което се привлича. Съгласието на третото лице е необходимо и за предявяване на обратен иск срещу него.

(2) Привличането на трето лице е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съдът може да допусне и по-късното му привличане, ако страните по делото не се противопоставят и привличането му няма да забави неоправдано своевременното решаване на делото.

Спиране на производството

Чл. 46. (1) По молба на страните решаващият състав може да спре делото за определен срок, но не по-дълъг от шест месеца.

(2) Ако в седмодневен срок след изтичане на срока за спиране страните не поискат нов срок, или никоя от страните не поиска възобновяване на делото, то се прекратява с разпореждане на председателя на съда по доклад на решаващия състав.

Протокол

Чл. 47. (1) За арбитражното заседание се води протокол от секретар-стенограф от списъка на стенографите при съда. Той се подписва от председателя на състава и назначения за заседанието секретар след окончателното му изготвяне, което трябва да бъде в рамките на тридневен срок от заседанието. Копие от протокола се връчва на страните.

(2) По молба на страна в производството, протоколът може да бъде поправен или допълнен. Поправката или допълването на протокола става с определение на решаващия състав. Копие от поправения или допълнен протокол се изпраща на страните. Всяка от страните може да направи възражение по извършената поправка или допълнение най-късно в следващото заседание, а ако делото е обявено за решаване - най-късно до изтичане на срока за произнасяне.

(3) По предложение на решаващия състав и със съгласие на страните, за отделно заседание или за всички заседания по делото, може да не се води протокол.

Приложим закон

Чл. 48. Ако страните по спора не са избрали приложимия закон или изборът на закон е недопустим, решаващият състав прилага закона според стълкновителните норми, които смята за приложими в случая.

Решение

Чл. 49. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Съдът се произнася с решение и когато има признание или отказ от иска.

(2) Когато страните поискат постигната от тях спогодба да бъде възпроизведена в решението, то има силата на обикновено арбитражно решение.

Постановяване на решението

Чл. 50. (1) Когато съдът сметне, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.

(2) Решението се взема от едноличния арбитър или с мнозинство на гласовете в закрито заседание. Председателят гласува последен. Ако не може да се формира мнозинство, решението се постановява от председателя. Арбитърът, който не е съгласен с решението, отразява това обстоятелство при подписване на решението. Той може да приложи към решението, в седмичен срок след изготвянето му, особеното си мнение.

(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако възпроизвежда спогодба на страните или ако те изразят съгласие, то да не съдържа мотиви. Мотивите се подписват от членовете на решаващия състав.

(4) Ако след приключване на устните състезания, но преди произнасяне на решението, се установи, че правото на защита на някоя от страните е било нарушено или че делото се нуждае от допълнително изясняване на обстоятелствата по него, решаващият състав възобновява разглеждането на делото с определение.

(5) Постановеното арбитражно решение е окончателно и слага край на спора, освен в случаите по чл. 53.

Съдържание на решението

Чл. 51. Решението трябва да съдържа:
1. наименованието на Арбитражния съд;
2. дата и място на постановяването му;
3. имената на председателя и на членовете на решаващия състав;
4. наименованието на страните и третите лица по делото;
5. предмета на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
6. мотиви;
7. диспозитив, включително и в тежест на кого са разноските;
8. подписи на председателя и членовете на решаващия състав;

Обявяване на решението

Чл. 52. (1) След подписването на решението от едноличния арбитър или поне от двама от членовете на решаващия състав, то се вписва в книгата за решенията и се съобщава на страните по делото.

(2) Преписи от решението се връчват на страните, само ако арбитражните разноски са били изцяло изплатени.

(3) Преписите се заверяват от секретаря на съда и печата на АСТПС.

Поправки и тълкуване на решението

Чл. 53. (1) По искане на страна по спора или по свой почин, решаващият състав може да поправи явна фактическа грешка, допусната в решението. Страните трябва да се уведомят за исканата поправка.

(2) Всяка от страните, след като уведоми другата, може да поиска от решаващия състав тълкуване на решението, когато то е неясно.

(3) Искането за поправка или тълкуване може да бъде направено в рамките на едномесечен срок от получаването му.

(4) По поправката и тълкуването съдът може да даде възможност на страните да бъдат изслушани или да представят в определен от него срок писмени становища. Той се произнася по поправката или тълкуването в едноседмичен срок от искането, съответно от получаването на становищата на страните.

(5) Поправката на решението за арбитражните разноски става с определение при спазване на изискванията на предходните алинеи.

(6) Поправката и тълкуването стават неразделна част от първоначалното решение.

Допълнително решение

Чл. 54. (1) Решаващият състав по искане на страните може да постанови допълнително решение по претенции, по които е пропуснал да се произнесе. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното искане. Когато искането е основателно, решаващият състав постановява допълнително решение при съответно спазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 4.

(2) Допълнителното решение става неразделна част от първоначалното решение.

Изпълнение на решението

Чл. 55. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните. То се изпълнява доброволно.

(2) При липса на доброволно изпълнение, арбитражното решение се изпълнява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Завършване на производството с определение

Чл. 56. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение.

(2) Определение за прекратяване на производството се постановява: 1. при оттегляне на иска;
2. при спогодба по чл. 37, ал. 3;
3. при липса на предпоставки, необходими за решаване на делото по същество или когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от 6 месеца.

Арбитражни такси и разноски

Чл. 57. (1) Страните по делото дължат арбитражни такси и разноски, установени от секретаря на съда или от решаващия състав, въз основа на тарифата за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред АСТПС.

(2) Секретарят на съда или решаващият състав указват на страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.

(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.

(4) Възнагражденията на секретар-стенографа, вещите лица, преводачите и свидетелите, както техните пътни и дневни разноски, се определят от решаващия състав.

Клауза за арбитраж

Чл. 58. (1) „Всички спорове, възникнали във връзка с действителността, изпълнението, тълкуването или прекратяването на настоящeто споразумение, ще бъдат решавани от страните в добронамерен тон чрез преговори, консултации и взаимоизгодни споразумения, а при непостигане на съгласие – от Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове към Сдружение „Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове”, гр.София.”

(2) Към клаузата за арбитраж страните могат да включат уговорки за приложимия закон, броя на арбитрите, езика на заседанията и др.

Настоящият Правилник е утвърден на заседание на ОС на Сдружение „АРБИТРАЖЕН СЪД за търговски и потребителски спорове”, гр.София с протокол № 1 от 15.11.2010г. и влиза в сила от 01.01.2011г. Настоящият Правилник е изработен на основата на Закона за международния търговски арбитраж (Обн. ДВ, бр. 60 от 1988 г., изм. и доп. ДВ, бр. 93 от 1993 г.).

 

 

ТАРИФА ЗА ДЪЛЖИМИТЕ АРБИТРАЖНИ ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО СПОРОВЕ ПРЕД АРБИТРАЖНИЯ СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ ПРИ СДРУЖЕНИЕ АРБИТРАЖЕН СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ, ГР.СОФИЯ

Чл. 1. Арбитражна такса е сумата, която се събира по всеки спор, приет за разглеждане, за покриване на издръжката на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове (АСТПС), включително и възнагражденията на посредниците и арбитрите.

Чл. 2. Разноски за производството по дело на АСТПС са разноските, които той прави във връзка със събирането на доказателства, за заседания извън адреса на АСТПС, за свидетели и вещи лица и за други действия, необходими за разглеждането и разрешаването на споровете.

Чл. 3. Разноски на страните са разноските, които те правят за защитата си пред АСТПС.

Чл. 4. За всяка подадена молба за посредничество или искова молба, независимо от цената на интереса или на иска, се внася административна такса в размер на 50 лв., която не подлежи на връщане.

Чл. 5. (1) АСТПС събира арбитражна такса, която се определя в зависимост от цената на иска, респективно, цената на интереса при посредничество, както следва:

ТАРИФНА ТАБЛИЦА
Цена на иска (BGN) Арбитражна такса (BGN)
до 1000 200
1 001 - 100 000 200 + 3.5% за сумата над 1 001
100 001 - 500 000 3 500 + 2.5% за сумата над 100 000
500 001 - 1 000 000 12 500 + 1.5% за сумата над 500 000
над 1 000 000 15 000 + 1% за сумата над 1 000 000


(2) При арбитраж “ад хок”, когато цената на иска е над 1 000 000 лева, арбитражната такса се определя за всеки един конкретен случай в намален размер по решение на Президиума на АС, съобразно обичая и практиката. С оглед броя подадени искови молби от един и същ ищец и при цена на отделните искове до 20 000 лева и при едночленен състав на Арбитражния съд, арбитражната такса е в твърд размер от 90 лева, при подадени искови молби над 200 броя еднократно или в рамките на един календарен месец, като в този случай не се дължи и административната такса по чл.4.

(3) При намаление цената на иска, внесената арбитражна такса не се връща.

(4) При увеличаване цената на иска се внася допълнителна арбитражна такса. Нейният размер представлява разликата между внесената такса и тази, която се дължи върху цената на иска след увеличението.

(5) По молба за издаване на документ се събира такса, както следва:

1. на удостоверение - 20 лв.;

2. на заверен или незаверен препис от документ - 10 лв., а ако преписът е повече от една страница - за всяка следваща по 5 лв.;

Чл. 6. (1) АСТПС събира такса за посредничество, която се определя по следния начин:

а/ При подаване на искане за започване на производство по посредничество молителят внася 600 лв.

б/ За всяка следваща сесия или индивидуална среща със страна по спора се внасят по 100 лв. от заинтересуваната страна.

(2) При успешно приключване на посредничеството със споразумение, окончателната такса се определя на базата на материалния интерес и се равнява на 1/2 от арбитражната такса.

(3) При успешно приключване на процедурата председателят на АСТПС има право да определя и по-висока такса в рамките на предвидената за арбитражното производство.

(4) Направените при посредничеството разноски се понасят от страните според договореното в споразумението.

Чл. 7. При неоценяеми искове арбитражната такса и таксата за посредничество се определя от председателя на съда в размер не по-малко от 600 лв.

Чл. 8. Чуждестранните физически или юридически лица плащат дължимите такси в лева, като се прилага централният курс на съответната валута, определен от БНБ към датата на предявяване на иска, независимо в каква валута е бил предявен искът.

Чл. 9. Арбитражната такса се предплаща.

Чл. 10. Никакви действия не се извършват, ако ищецът, съответно молителят, не внесе административната такса по чл 4.

Чл. 11. Арбитражната такса се увеличава с 30%, ако делото се разглежда от трима арбитри.

Чл. 12. При прекратяване на делото на ищеца се връща:

а/ 75% от внесената арбитражна такса, ако прекратяването е станало, преди решаващият орган да е извършил процесуални действия по делото;

б/ 50% от внесената арбитражна такса, ако прекратяването е станало, след като решаващият орган е извършил процесуални действия;

в/ предходните разпоредби не се прилагат, ако арбитражната такса е в минималния й размер от 200 лв.

Чл. 13. Определението за връщане на част от арбитражната такса се постановява от решаващия състав, а когато той не е образуван, от председателя на АСТПС. Молбата за връщане на таксата следва да бъде подадена в срок до 1 месец от датата на постановяване на определението.

Чл. 14. По отношение на насрещния иск се прилагат същите правила за арбитражна такса, както и за основния иск.

Чл. 15. Арбитражна такса не се дължи, когато заявеното с възражението за насрещно право, е установено със сила на присъдено нещо.

Чл. 16. Ако преди започване на арбитражното производство страните са участвали в производство по посредничество пред същия съд, платената такса за посредничество се приспада от дължимата арбитражна такса.

Чл.17. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

(2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

(3) Ответникът има право на направените разноски и при прекратяване на делото.

(4) При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Чл.18. (1) Страната, в чиято полза е постановено решението, може да иска да й се присъдят разходите, които тя е направила за своята защита. Тези разходи трябва да бъдат доказани. Ако те са прекомерно големи, съдът може да ги намали. На страната, ползвала адвокатска защита по делото, но не представила доказателства за извършените разходи, се присъжда минималният размер, определен с Тарифата за адвокатските възнаграждения

(2) Дължимите арбитражни такси се внасят по сметка на АСТПС, посочена в сайта на съда.

Настоящата тарифа за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред АСТПС е утвърдена на заседание на ОС на Сдружение „АРБИТРАЖЕН СЪД за търговски и потребителски спорове”, гр.София с протокол № 1 от 15.11.2010г. и влиза в сила от 01.01.2011г.

 

 

УСТАВ НА АРБИТРАЖЕН СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ ПРИ СДРУЖЕНИЕ "АРБИТРАЖЕН СЪД ЗА ТЪРГОВСКИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ"ГР.СОФИЯ

приет на 15.11..2010 г., влязъл в сила от 01.01.2011 г.

Статут

Чл. 1.

(1) Към Сдружение с нестопанска цел ”Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове”, гр.София, се създава като независима правораздавателна институция Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове /АСТПС/.

(2) Седалището на Арбитражния съд е в град София, район „Красно село”, ж.к.”Бели брези”, ул. „Нишава” № 40, ет. 1, ап. 1.

Компетентност

Чл. 2.

(1) Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове разрешава граждански и търговски имуществени спорове, както и спорове за попълване празнини в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства между страни, физически или юридически лица, както с местожителство и седалище в Република България, така и в чужбина.

(2) Споровете се разглеждат съобразно Правилник на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове, приет на Учредителното събрание на Сдружение с нестопанска цел "Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове".

Структура

Чл. 3.

(1) Арбитражният съд състои от Председател, арбитри и секретариат.

(2) Арбитражният съд разрешава възложените му спорове чрез състав от трима арбитри или чрез един арбитър. Техните права и задължения са еднакви.

Председател

Чл. 4.

(1) Председателят се избира от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел “Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове” - гр. София за срок от пет години, без ограничение в броя на мандатите.

(2) Председателят има следните функции:

• взема мерки за изпълнение на решенията на арбитражната колегия;
• взема решения относно дейността на съда;
• взема решение за присъждане на грамота за заслуги към Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове

(3) Решенията на Председателя на Арбитражния съд се изготвят в писмен вид и се подписват от него.

Чл. 5.

(1) Председателят на Арбитражния съд представлява съда в страната и чужбина.

(2) Председателят свиква на заседание арбитражната колегия, отчита дейността на съда пред арбитражната колегия.

Арбитри

Чл. 6.

(1) Арбитрите се вписват и заличават от листите с решение на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел “Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове”. По всяко време вписаните арбитри могат да бъдат заличавани: при смърт; поради навършване на пределната възраст, определена от УС; при изпадане в трайна невъзможност да изпълняват задълженията си; при груби нарушения на Устава и Правилника на АСТПС, а така също и ако в течение на две години не са били посочвани като арбитри от страни по делата.

(2) Като арбитри могат да бъдат вписани пълнолетни и неосъждани граждани с висше образование. В листата се посочват: името на арбитъра, неговата длъжност или професия, научна степен (звание), специалност и местожителство.

(3) Арбитрите са независими и безпристрастни при изпълнение на своите функции. Те не са представители на страните. Арбитрите са длъжни да пазят тайната на съвещателните заседания на съда, както и тайна относно данните, които са узнали във връзка с изпълнението на длъжността си.

(4) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър или председател на решаващия орган, то трябва да посочи в писмена декларация до Секретариата всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване. Тази декларация се изпраща на страните.

(5) Листите се предоставят на всеки заинтересован и се публикуват в интернет страницата на съда.

Задължения на арбитрите

Чл. 7.

(1) Арбитри, участващи в правни фирми, не могат да приемат избора им или назначаването им за арбитри по дела, които страната по делото е възложила на фирмата, в която участват.

(2) Не могат да бъдат арбитри: народни представители, министри, заместник-министри, ръководители на ведомства, членове на Конституционния съд и други лица, на които с нормативен акт не е разрешено да бъдат арбитри.

Арбитражна колегия

Чл. 8.

Арбитрите образуват арбитражна колегия, която:

• взема решения по организационни въпроси на съда;
• обсъжда отчета на Председателя на съда за предходната година и взема решение по него;
• обсъжда практиката на съда по нормативни актове, общи за вътрешните и международни дела, с оглед нейното уеднаквяване.

Секретариат

Чл. 9.

(1) Канцеларията на Арбитражния съд се състои от секретари и други длъжностни лица, назначени от Председателя на Сдружение с нестопанска цел "Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове".

(2) Секретарите на съда организират деловодството, водят кореспонденцията на съда и извършват онези действия по делата, които са им възложени от правилниците.

Финанси

Чл. 10.

(1) Всички суми, постъпващи по делата на Арбитражния съд, се внасят по отделна банкова сметка на Сдружение с нестопанска цел "Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове".

(2) Разходите за издръжката на Арбитражния съд са за сметка на Сдружение с нестопанска цел "Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове". Устав, правилници и тарифи

Чл. 11.

Уставът на Арбитражния съд, правилниците за решаване на споровете, тарифите за арбитражните такси и възнагражденията на арбитрите се приемат и изменят от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел "Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове".

Настоящият устав е утвърден на заседание на ОС на Сдружение „Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове”, гр.София с протокол № 1 от 15.11.2010г. и влиза в сила от 01.01.2011г.