ПРЕИМУЩЕСТВА НА АРБИТРАЖА ПРЕД ДЪРЖАВНОТО ПРАВОСЪДИЕ

Производството пред арбитражен съд е най-старата позната форма за правораздаване, която съществува преди създаването на държавата и държавния съд. При арбитража по обща воля на страните по едно правоотношение – примерно договор, евентуален спор се отнася за решаване пред предварително избран и посочен от страните арбитър или арбитражен съд.

Оттук в закона са уредени двете форми на арбитраж – институционален, при която форма арбитражният съд е съд към определено сдружение, напр. Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата, или арбитраж "ad hoc", който представлява определено от страните предварително физическо лице или лица, които се ползват с доверието и на двете страни по един договор и в случай на спор следва да го решат.

В България арбитражният съд и в двете му форми е допустима алтернатива на държавното правосъдие, уредена в Закона за международния търговски арбитраж, който намира приложение и за спорове, възникнали на територията на страната. В практиката страните по даден договор по традиция не определят пред кого ще се решава даден спор във връзка с договора, като в този случай автоматично спорът се отнася за решаване от държавния съд.

За да възникне компетентност на арбитража страните по един договор следва изрично да включат в договора арбитражна клауза, в която да укажат към кой конкретно арбитраж отнасят спора – арбитраж ad hoc, като посочат арбитъра или арбитрите, или институционален арбитраж, като посочат кой – АС при БТТП, АС при БСК, АС за решаване на търговски спорове, гр.Бургас или друг.

В условията на финансова криза значително се увеличи броят дела, отнасяни до държавен съд, като в последната година се наблюдава сериозно забавяне на държавното правораздаване, което при търговските спорове е фатално и равнозначно на отказ от правосъдие – даден спор да се реши примерно след три години, когато търговецът вече може да е фалирал поради натрупан обем лоши вземания.

При дадена категория спорове е неприложим арбитража и те задължително следва да се решават от държавен съд – вещни спорове, трудови спорове, дела за издръжка и др., което по дефиниция прави държавния съд по-натоварен с дела, отколкото арбитража.Оттук се извежда и най-голямото преимущество на арбитража – бързина. Ако средно едно дело в държавен съд се решава за две-три години, то пред арбитражен съд делото приключва за максимум три месеца. От една страна за бързото приключване на делата пред държавния съд пречка е посочената по-горе натовареност с различни по вид и голям обем дела, а от друга страна при държавният съд важи три инстанционното разглеждане на делата. При арбитражният съд спорът се решава само от една инстанция с окончателно решение, което влиза в сила при съобщаването му на страните по спора.

Тук не се спирам подробно на сложният и отнемащ в държавния съд понякога година процес на призоваване на ответника по даден спор, който за сравнение при арбитража отнема до две седмици и се изразява в изпращането по куриер на максимум две призовки и при неоткриване на ответника той се счита редовно призован. Също така няма да засягам и практиката на множество съдии да намират все нови и нови нередности на исковата молба на кредитора, като многократно я оставят без движение до отстраняване на често пъти въображаема нередовност.

Следват няколко заседания, адвокатски трикове за бавене на делото от ответника, и всякакви други изкуствени пречки. Само ще отбележа, че при арбитражното производство призоваването на ответника става чрез максимум две изпращания на призовката по куриер, арбитражното заседание е само едно или може да не се провежда арбитражно заседание, а делото да се реши само по представените от страните документи, арбитражното решение се постановява в срок от няколко дни след приключване на арбитражното заседание, окончателно е и влиза в сила след изпращането му на страните чрез куриер.

Следващо преимущество на арбитража е, че изпълнителен лист на основание на арбитражно решение се издава не от районен съд, който в големия брой случай е първоинстанционния съд по делата, а от Софийски градски съд, който е компетентен за всички арбитражни решения, постановени от всички арбитражни съдилища в страната. Това означава, че в големия брой случай, изпълнителният лист ще се издаде за няколко седмици от СГС, в сравнение с няколко месеца, когато се издава от районен съд, който е най-натоварения съд в държавната съдебна система. Не на последно място цената на процеса при арбитража е по-ниска от държавната такса в исковия процес, която винаги е 4%, докато при различните арбитражи е около 3%.

В заключение ще отбележа, че арбитражният съд ползва арбитри, които са добре запознати с проблемите на състоятелните търговци в страната, като проявяват нетърпимост към некоректните търговци в оборота, които в голяма част от случаите са причина за нестабилност в икономиката на страната.