село Синьо Бърдо

Синьо бърдо е село в Северозападна България, което попада в община Роман, област Враца. Синьо бърдо е разположено в подножието на последните северни разклонения на Средна Стара планина. сред живописни старопланински ридове и клисури, кацнало на два хълма с южно изложение, откъдето идва и името на селото /бърдо-хълм/. Живописното разположение върху изключително красива природна мозайка - предпланините на Стара планина, долината на река Малък Искър и наличие на културно-исторически забележителности прави от с. Синьо бърдо интересен културно- туристически обект. Покрай селото минава река Синьобръжка, която се влива в река Искър.
Надморската височина на с. Синьо бърдо е 800 м. Синьо бърдо се състои от две живописни махали. Махалите са образувани в началото на XIX век от жителите на централното село. Планинското землище включва земеделска земя, ливади, пасища и много хубави гори от дъб, цер, габър и бор. Цялото село е добре благоустроено и водоснабдено, улиците са асфалтирани и добре осветени. Има здравна служба, училище, детска градина, бар -ресторант, няколко магазина за хранителни стоки и кафенета.

Население

По данни от последното преброяване в с. Синьо бърдо живеят постоянно 536 души. Къщите са около 500 – стари, но поддържани, повечето с южно изложение, с панорамна гледка и накацали амфитеатрално една над друга. На чистият балкански въздух се радват жителите на селото, които са и млади, и възрастни хора, включително и столетници. Най-възрастният жител на селото е ............... на ........години. Жителите пазят своите традиции, народни празници и обичаи. Местните хора са прочути с прекрасните си женски носии и с прославения хор и оркестър за народни песни.

Природа

Горите в района на с. Синьо бърдо се простират върху две основни геоморфоложки структури. На запад това е Старопланинската сводесто-верижна система, имаща високопланински верижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина (около 1300 м н.в.), както и гънкови и гънково-разломни морфоструктури в мезозойско-палеогенската мантия, издигнати през неоген-кватернера - прилежащите към същинската част на Искърския пролом повърхнини. На изток горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценски денудационни повърхнини (150-250 метра) с каньоновидни врязвания.В югоизточните и южни райони е застъпен нископланинския ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина (около 700 метра). Като релефна форма широко са разпространени и окарстените повърхнини. Други интересни релефни форми са т.нар. хокбег (ритла) - прочутите ритли при с.Люти брод, и понори (дупки). Най-ниската част на лайона е леглото на р.Искър при с.Кунино - 70 м н.в., а най-високата - 1450 м н.в. е в района под връх Ръжана. Средната надморска височина е 450 метра. Най-голямата река в района на с. Синьо бърдо е Искър. Раойнът се отличава с гъста речна мрежа като всички реки се явяват десни или леви притоци на р. Искър. Такива са реките: Еленски дол, Ръжанска, Джерньовица, Керекушка, Габровница, Клисурска, Малка река, Бруснишка, Типченишка, Курновска, Синьобържска, Малки Искър, Батулска и Беленска - десни притоци на р.Искър, както и реките Очиндолска, Златица, Моравишка, Крапешка, Боденска и Косматица и по-големите долове: Жабокрек, Селски, Червени, Радомиров и други - леви притоци на р.Искър. Важни за стопанската дейност са и някои от притоците на р. Искър - Клисурска, Мала, Типченишка, Курновска, Батулска, Беленска, Моровишка, Крапешка, Боденска и особено Малки Искър, които протичат по добре изразени наносни долини. Тези течения имат относително променлив дебит, но и през най-сухите периоди на годината не пресъхват. В близост до Синьо бърдо на около ....... км тече река Искър.